Материали по всякакви теми

Музикални агенции в България Част 2

Другият много често срещан тип музикални агенции в България това са импресарските агенции, които представляват една добре отъпкана пътека за българските музиканти към фериботи и круизни кораби по цял свят. Колкото и да е жалко, трябва да признаем, че огромна част от професионалните български музиканти са свирили и породължават да свирят в чужбина. Не ме разбирайте погрешно. Това не е концертното свирене на звездите. Предлаганата от импресарските агенции работа за музиканти в чужбина, има само 3 (три) плюса генерално:

1. – получаваш „голяма“ заплата – сравнено с това, което можеш да изкараш в България за същия период от време;

2. – получаваш заплатата си навреме – това супер много зависи от агенцията, която те е изкарала навън – най-добри отзиви имам за агенцията на Саша Пейчев – Пан Агенция;

3. – през цялото време на договора са ти подсигурени – храна и спане, което е добра предпоставка да пестиш.

Да поговорим за минусите ???

1. – изкарваш неопределено дълго време на кораб, заобиколен само от вода;

2. – дори и да искаш, няма къде да се разходиш и не можеш да слезеш;

3. – според уговорката с корабната компания, е възможно да живееш с още някой в една и съща (много често тясна) каюта;

4. – много често клиентите са там само, за да пият, което предразполага към едностранното опознаване на конкретна нация, т.е. нейната култура на пиене, която в доста случаи липсва или както казваме ние българите – тези не знаят как да пият;

5. – продължителността на договорите варира, като най-краткият период на един договор е 2 месеца (два месеца на кораб, ами ако са 4, ами ако са 6 ????);

6. – почти пълно социално деградиране в България – всички те забравят, а когато се прибереш и имаш пари, си те спомнят, защото имаш пари и то само докато ги имаш;

7. – психическото натоваране от подобен род работа личи най-добре в дните след получаване на заплата – човек до такава степен свиква с ежедневието, че единственият вариант да се почуства по-добре е шопинг терапията – добре поне, че заплатите са добри и може да се пазарува.

Количеството импресарски агенции в България не е никак малко. В общи линии има две водещи импресарски агенции за скандинавските страни и още няколко за Азия и Средиземноморието. Импресарски агенции, работещи за българския пазар на принципа на тези, които изкарват групи в чужбина почти няма или ако има, те са малки и предлагат едни и същи услуги, които си прекупуват едни от други.

Музикални агенции в България

Какво представляват музикалните агенции ?
Най-общо казано това са агенции, занимаващи се с музика, но както повечето неща в нашия живот, музика не е еднозначно понятие. Диапазонът от услуги предоставяни от музикалните агенции включва богато разнообразие от дейности, свързани със специфичната и доста често прекалено експлоатирана ниша – музика. Например, имаме музикални агенции, които се занимават единствено и само с импресарска дейност, т.е. работата им се състои в това да представляват определени групи и/или изпълнители пред потенциалните клиенти, осигурявайки максимален брой участия за музикантите. Други музикални агенции се занимават със създаването и популяризирането на нови музикални продукти (вокални и инструментални произведения). Има и още един вид музикални агенции, които се занимават с музикално оформление на мероприятия и заведения. И най-накрая, но не на последно място, ще спомена големите музикални агенции (компании), които се занимават едновременно с всички по-горе изброени аспекти на музикалния бизнес, т.е те създават изпълнители, създават техните произведения, видеоклиповете към тях, както и промотират и представляват своите изпълнители.

Музикалните агенции в България

В България можем да наблюдаваме по малко от всички по-горе изброени типове музикални агенции. Някои от тях се наричат агенции, други се наричат компании в общи линии как се казва дадена агенция/компания няма значение, имайки предвид функциите, които тя изпълнява на музикалния пазар.

Най-силно изявеният тип музикални агенции в България са занимаващите се със създаването на нови музикални продукти и то в строго фиксирани музикални стилове – фолк, поп-фолк, хип-хоп или чалга и хип-хоп. Това се дъжи най-вече на преекспонирането на чалгата на национално ниво през последните 10 години и създаването на поколение млади хора (деца), закърмени с нея. Хип-хоп музиката, както и чалгата, е лесносмилаема и не изисква кой знае какви певчески умения от изпълнителите и точно затова голяма част от младите се опитват да правят хип-хоп, което от гледна точка на музикалните компании е просто една доходоносна ниша.